Археолози откриха палави графити и надписи по стените на Помпей

Животът на древните римляни често изглежда коренно различен от съвременния, но новооткрити графити показват изненадваща приемственост в ежедневното човешко поведение. Археолози са идентифицирали 79 досега неизвестни графита, издълбани по стените на тесен проход в Помпей, пространство, за което се предполага, че е служило и като обществена тоалетна.

Надписите датират отпреди около 2000 години и обхващат теми от любовни признания до груби шеги и телесни функции. Те са открити в т.нар. Театрален коридор – 27-метров и около 3-метров широк проход, свързвал двата градски театъра и използван от гражданите като място за подслон при лошо време. Следи от отводнителни улеи по стените подсказват, че коридорът вероятно е функционирал и като открит писоар.

Сред надписите има както фрагменти с романтично съдържание, така и откровено неприлични текстове. Един от тях гласи „Erato amat…“ („Ерато обича…“), като останалата част е унищожена. Името Ерато е било често срещано сред робини и освободени жени, но самоличността на обекта на чувствата ѝ остава неизвестна. Друг надпис разказва за проститутка на име Тихе, която е заведена „на това място“ и е получила заплащане за секс с трима мъже.

Изследването е проведено от учени от Sorbonne и University of Quebec, които са използвали технологията Reflectance Transformation Imaging. Методът включва заснемане на повърхностите с множество източници на светлина под различни ъгли, което позволява на компютърен софтуер да разкрие фини детайли, невидими за човешкото око. Макар коридорът да е разкопан още през 1794 г., именно тази технология е позволила идентифицирането на новите графити. Общо в пространството са документирани над 300 надписа и рисунки.

Сред находките има и поетични текстове, като надпис, в който робиня на име Мете изразява любовта си към мъж на име Кресто и отправя молитва към Венера от Помпей за хармония между двамата. Наред с тях се срещат и обидни или неразбираеми послания, включително надпис, който грубо осмива човек на име Мичо – име, повторено няколко пъти в малка зона от коридора.

Освен текстове археолозите са регистрирали и множество рисунки – от примитивни драскулки до изненадващо детайлни изображения. Особено впечатляваща е сцена с двама гладиатори в бой, в която с висока точност са изобразени оръжията, бронята и щитовете. Според изследователите позите на фигурите подсказват, че авторът вероятно е бил очевидец на реална гладиаторска схватка.

Директорът на археологическия парк на Помпей Габриел Цухтригел подчертава, че новите технологии са ключови за разкриването на непознати аспекти от античния свят и че подобни открития трябва да бъдат представяни на широката публика.

Графитите в Помпей вече надхвърлят 10 000 и включват изборни лозунги, призиви за гласуване, религиозни текстове, фалически изображения и геометрични фигури. Тъй като са създадени от обикновени хора, а не от официални художници, те предоставят ценен поглед към всекидневието на римското общество.

Подобни находки не са изолирани за Помпей. При разкопки на римския форт Виндоланда, част от Вала на Адриан, археолози са открили груб надпис и изображение, обиждащи римски войник на име Секундин.

Някои графити имат и важно историческо значение. Един надпис, оставен вероятно от строител, споменава обилно ядене на „16-ия ден преди календи на ноември“, което съответства на 17 октомври. Това подкрепя тезата, че изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. е станало през октомври, а не на 24 август, както дълго се е смятало.

Изригването погребва Помпей, Оплонтис и Стабии под пепел и вулканични материали, а Херкуланум – под кална лавина. Съвременникът на събитията Плиний Млади описва в писмата си облак от пепел „като чадъровиден бор“, който потъмнява небето. Пирокластичните вълни, движещи се със стотици километри в час и с изключително висока температура, причиняват мигновена смърт на хиляди хора.

Макар катастрофата да унищожава градовете, тя същевременно ги консервира за бъдещите поколения. Разкопките продължават да разкриват нови структури, улици и предмети, предоставяйки безпрецедентна информация за социалния, културния и битовия живот в Римската империя.